Шопска област
Най-динамичните танци в страната със повишена бързина, изискващи изключителна енергичност, особено от мъжките танцьори. Темпераментното изпълняване се изразява с извиквания в различни върхови моменти на играта. Ритмичните мотиви се произнасят с пъргавина, лекота и скокливост. Координираните движения на ръцете и главата с тялото акцентират динамиката на фигурите. Характерно за жените е „натрисането“, при което трепери цялото тяло от кръста на горе, с което заедно шумят накитите.
Елементи
хлопки
ниски и високи спусъци
кръгове по земята и въздуха
косички
мотички
натрисане
Образци и размери
Шопско хоро – 2/4
Граовско хоро – 2/4
Петрунино –12/16
Четворно – 7/8
Кюстендилски ръченици – 7/8
Тройче – 3/4
Копче – 7/16
Йовино – 7/8+11/8
Дилмано – 8/8
Седи Донка – 7/8+7/8+11/16
Бистришка копаница – 11/16
Обредност
„Сурвакари“
„Лазарки“
„Герман“
„Заговезни“
Носии
Жените носят тъкан на кръста върху тъмния им сукман. Мъжките носии са белодрешни с бели беневреци.
Тракийска област
Тракиецът е силно обвързан към земята, което ясно се отразява в стилът на танцовите му елементи. Хлопки, спусъци и всички характерни фигури се играят с крака прилепени към земята. Специфичната за региона стъпка „Трополи“ е подходящ пример за набиването на краката, и го различава от съседните етнографски области. Тракийското кавалджийско майсторство се изпълнява на много високо ниво.
Елементи
хлопки
причуквания
ножички
спусъци
лостове
пляскане с ръце
Образци и размери
„Копаници“ – 11/16
„Буенек“ – 2/4
„Трите пъти“ – 4/8
„Ръченица“ – 7/8
„Джиновско“ – 2/4
„Право тракийско“ – 2/4
„Бучимиш“ – 15/16
„Пайдушко“ – 5/8
Обредност
„Гергьовден“
„Коледари“
„Кукери“
„Тодоровден“
„Лазарки“
„Пеперуда“
„Трифон Зарезан“
Носии
Крайните части на женската носия са богато извезани. Мъжката е чернодрешна, предимно със зелен елек.
Родопска област
В Родопите стъпките са плавни и широки, движенията се подчертават със силни възгласи, особено по време на кляканията и колениченията на мъжете, които танцуват тромаво с широко отворени крака. Жените обикновено играят в затворен кръг, плътно една до друга, а стъпките са им са на цяло ходило, с ниско изпълнявани подскоци. Танците почти без изключение се съпровождат с песни, които често са без определен размер (безмензурни).
Елементи
Образци и размери
„Сворнато“ – 9/8
„Чукано“ – 2/4
„Право родопско“ – 2/4
Обредност
Носии
Разпознава се по карираните престилки на жените и червен шал метнат през рамо при мъжете.
Пиринска област
Мъжките танци съдържат често акробатични елементи. Играят се с много чувство, мъжественост и пластика. От женския танц лъха чувство за властност и достолепие. Жените танцуват обикновено в съпровод на песен в умерено темпо. Ритъмът на мъжете постепенно се забързва по време на танца. Високите им стъпки като че ли излъчват готовност за борба, което се обяснява с бурната история на региона. Типичен музикален съпровод – две зурни и тъпан.
Елементи
подскоци
притичване и пружиниране
паузи от няколко такта
въртения
коленичене и навеждане на тялото
Образци и размери
„Македонско хоро – 7/8“
„Игра на двамина“ – 3/4
„Тежкото“ – 8/8
„Ширто“ – 7/8
„Джангурица“ – 9/8
„Малeшевско“ – 2/4 или 7/8
„Четворно“ – 7/8
„Петрунино“ – 12/16
Обредност
„Кукери“
„Коледари“
„Седянкa“
„Сватба“
Носии
Жените носят много накити и изключително цветни облекла, a мъжете поличка върху белите си дрехи.
Северняшка област
Колоритните северни танци на България се представят с лекота в ефирен стил, с което се изразява тяхната вихрена характеристика. Скокливите, ситни движения се изпълняват с бързи крака, богата игра на ръцете и характерни провиквания.
Елементи
много притропи
синкопи
плетеници
клякания
бързи крака
Образци и размери
„Раковата“ – 2/4
„Ситно влашко“ – 2/4
„Дайчово“ – 9/8
„Елено моме“ – 13/16 или 7/8
„Право хоро“ – 2/4
„Дунавско хоро“ – 2/4
„Пайдушко“ – 5/8 или 5/16
„Черкезко“ – 9/8
„Ганкино хоро“ – 11/16
Обредност
„Лазарки“
„Дойли“
„Русалии“
„Трифон Зарезан“
„Гергьовден“
„Капанска сватба“
„Пеперуда“
Носии
Използва се богата цветова гама и орнаментика, която при мъжкото облекло е особено преплетена.
Добруджанска област
В Добруджа се танцува спокойно и уверено с весел нрав и стилна стойка. В плавните движения вземат участие рамената и ръцете, изпълняват се с леко наведено назад тяло и изпъчени гърди. Понеже животът на добруджанецът е тясно свързан със земеделската работа, в танците му се акцентират трудови елементи. Плавните движения на женските ръце например често напомнят замесването на хляба, а мъжете имитират връзването на снопите или прибирането на реколтата.
Елементи
добруджанско набиване
ход с подскок
причукване
характерни притропваня
приплъзгания
клякане и превъртане по земята
игра с рамене
Образци и размери
„Сборенка“ – 2/4
„Ръка“ – 2/4
„Данец“ – 2/4
„Буенец“ – 5/8
„Пайдушко“ – 5/8
„Ръченик“ – 5/8
„Сей, сей боб“ – 5/8
„Бръсни цървул“ – 9/16
„Изхвърли кондак“ – 13/16
„Черкезката“ – 13/16
„Трънката“ – 2/4
„Опас“ – 7/8
„Куцата“ – 7/8
Обредност
„Буенек“
„Еньова буля“
„Бразая“
„Бегунец“
… и много обреди, свързани с жътвата.
Носии
Типичен белег при жените са елечето и качулото, а при мъжете дебелите калцуни.
