Етнографските области на България

До днешно време, народните танци изпълняват важна роля във всекидневния живот на българите, живеещи в родния си край или в чужбина. Зависимо от етнографската област, стилът на танците показва значителна разлика в харатеристиките, като ритмика, формация, носии, движения и брой на танцьори.

Най-често се играе във формацията хоро, когато изпълнителите са заловени във верига един за друг, хванати за ръце, рамена или колани. Сближени по този начин танцьорите усещат обединяващата сила на ритъма, и чувстват своята национална сплотеност.

Шопска област

Най-динамичните танци в страната със повишена бързина, изискващи изключителна енергичност, особено от мъжките танцьори. Темпераментното изпълняване се изразява с извиквания в различни върхови моменти на играта. Ритмичните мотиви се произнасят с пъргавина, лекота и скокливост. Координираните движения на ръцете и главата с тялото акцентират динамиката на фигурите. Характерно за жените е „натрисането“, при което трепери цялото тяло от кръста на горе, с което заедно шумят накитите.

Елементи

хлопки
ниски и високи спусъци
кръгове по земята и въздуха
косички
мотички
натрисане

Образци и размери

Шопско хоро – 2/4
Граовско хоро – 2/4
Петрунино –12/16
Четворно – 7/8
Кюстендилски ръченици – 7/8
Тройче – 3/4
Копче – 7/16
Йовино – 7/8+11/8
Дилмано – 8/8
Седи Донка – 7/8+7/8+11/16
Бистришка копаница – 11/16

Обредност

„Сурвакари“
„Лазарки“
„Герман“
„Заговезни“

Носии

Жените носят тъкан на кръста върху тъмния им сукман. Мъжките носии са белодрешни с бели беневреци.

Тракийска област

Тракиецът е силно обвързан към земята, което ясно се отразява в стилът на танцовите му елементи. Хлопки, спусъци и всички характерни фигури се играят с крака прилепени към земята. Специфичната за региона стъпка „Трополи“ е подходящ пример за набиването на краката, и го различава от съседните етнографски области. Тракийското кавалджийско майсторство се изпълнява на много високо ниво.

Елементи

хлопки
причуквания
ножички
спусъци
лостове
пляскане с ръце

Образци и размери

„Копаници“ – 11/16
„Буенек“ – 2/4
„Трите пъти“ – 4/8
„Ръченица“ – 7/8
„Джиновско“ – 2/4
„Право тракийско“ – 2/4
„Бучимиш“ – 15/16
„Пайдушко“ – 5/8

Обредност

„Гергьовден“
„Коледари“
„Кукери“
„Тодоровден“
„Лазарки“
„Пеперуда“
„Трифон Зарезан“

Носии

Крайните части на женската носия са богато извезани. Мъжката е чернодрешна, предимно със зелен елек.

Родопска област

В Родопите стъпките са плавни и широки, движенията се подчертават със силни възгласи, особено по време на кляканията и колениченията на мъжете, които танцуват тромаво с широко отворени крака. Жените обикновено играят в затворен кръг, плътно една до друга, а стъпките са им са на цяло ходило, с ниско изпълнявани подскоци. Танците почти без изключение се съпровождат с песни, които често са без определен размер (безмензурни).

Елементи

ходене
сдържани подскоци

Образци и размери

„Сворнато“ – 9/8
„Чукано“ – 2/4
„Право родопско“ – 2/4

Обредност

„Еньовден“
„Сватба“

Носии

Разпознава се по карираните престилки на жените и червен шал метнат през рамо при мъжете.

Пиринска област

Мъжките танци съдържат често акробатични елементи. Играят се с много чувство, мъжественост и пластика. От женския танц лъха чувство за властност и достолепие. Жените танцуват обикновено в съпровод на песен в умерено темпо. Ритъмът на мъжете постепенно се забързва по време на танца. Високите им стъпки като че ли излъчват готовност за борба, което се обяснява с бурната история на региона. Типичен музикален съпровод – две зурни и тъпан.

Елементи

подскоци
притичване и пружиниране
паузи от няколко такта
въртения
коленичене и навеждане на тялото

Образци и размери

„Македонско хоро – 7/8“
„Игра на двамина“ – 3/4
„Тежкото“ – 8/8
„Ширто“ – 7/8
„Джангурица“ – 9/8
„Малeшевско“ – 2/4 или 7/8
„Четворно“ – 7/8
„Петрунино“ – 12/16

Обредност

„Кукери“
„Коледари“
„Седянкa“
„Сватба“

Носии

Жените носят много накити и изключително цветни облекла, a мъжете поличка върху белите си дрехи.

Северняшка област

Колоритните северни танци на България се представят с лекота в ефирен стил, с което се изразява тяхната вихрена характеристика. Скокливите, ситни движения се изпълняват с бързи крака, богата игра на ръцете и характерни провиквания.

Елементи

много притропи
синкопи
плетеници
клякания
бързи крака

Образци и размери

„Раковата“ – 2/4
„Ситно влашко“ – 2/4
„Дайчово“ – 9/8
„Елено моме“ – 13/16 или 7/8
„Право хоро“ – 2/4
„Дунавско хоро“ – 2/4
„Пайдушко“ – 5/8 или 5/16
„Черкезко“ – 9/8
„Ганкино хоро“ – 11/16

Обредност

„Лазарки“
„Дойли“
„Русалии“
„Трифон Зарезан“
„Гергьовден“
„Капанска сватба“
„Пеперуда“

Носии

Използва се богата цветова гама и орнаментика, която при мъжкото облекло е особено преплетена.

Добруджанска област

В Добруджа се танцува спокойно и уверено с весел нрав и стилна стойка. В плавните движения вземат участие рамената и ръцете, изпълняват се с леко наведено назад тяло и изпъчени гърди. Понеже животът на добруджанецът е тясно свързан със земеделската работа, в танците му се акцентират трудови елементи. Плавните движения на женските ръце например често напомнят замесването на хляба, а мъжете имитират връзването на снопите или прибирането на реколтата.

Елементи

добруджанско набиване
ход с подскок
причукване
характерни притропваня
приплъзгания
клякане и превъртане по земята
игра с рамене

Образци и размери

„Сборенка“ – 2/4
„Ръка“ – 2/4
„Данец“ – 2/4
„Буенец“ – 5/8
„Пайдушко“ – 5/8
„Ръченик“ – 5/8
„Сей, сей боб“ – 5/8
„Бръсни цървул“ – 9/16
„Изхвърли кондак“ – 13/16
„Черкезката“ – 13/16
„Трънката“ – 2/4
„Опас“ – 7/8
„Куцата“ – 7/8

Обредност

„Буенек“
„Еньова буля“
„Бразая“
„Бегунец“
… и много обреди, свързани с жътвата.

Носии

Типичен белег при жените са елечето и качулото, а при мъжете дебелите калцуни.


Репертоар

Репертоарът обхваща всички етнографски области на България, с възможност за изнасяне на програма от 7 до 90 минути.

Шопска област

„Шопска сюита“
8'20"
Христо Иванов
Шопски женски танц „Заспала Стана чичина“ 2.0
5'10"
Кая Иванова
Петрунино шопски танц
7'00"
Христо Иванов
Женски танц „Лазарки“
6'00"
Кая Иванова
Шопски танц „Заспала Стана чичина“
???
Христо Иванов

Северняшка област

Видинска сюита
7'10"
Христо Иванов
Северняшки танц с копаница
3'20"
Христо Иванов
Северняшки танц “…”
???
Христо Иванов

Добруджанска област

Добруджански танц
7'10"
Христо Иванов
Мъжки танц – Шиници
2'40"
Христо Иванов
Варненски танц с лъжици
4'45"
Кая и Христо Иванови

Тракийска област

Тракийска сюита
9'00"
Кая и Христо Иванови
Тракийска битова картина „Люлка се люля“
1'30"
Христо Иванов
Тракийска битова картина „Калино“
2'00"
Христо Иванов
Ямболски коледари „Разсърди се малка моме“
5'45"
Христо Иванов

Пиринска област

Пиринска сюита
9'30"
Йордан Николов
Пирински танц с тъпани
7'00"
Йордан Николов
Пирински женски танц „Станала рано Босилка“
4'30"
Йордан Николов
Мъжки танц със саби – „Русалии“
7'20"
Йордан Николов

Родопска област

Родопски мъжки танц
2'40"
Христо Иванов

Мешено

Камерен танц „Надиграване“
3'50"
4'55"
3'17"
Христо Иванов

Модерно

Самодиви I. – танцова приказка в пет части
1'38"
2'36"
2'00"
2'29"
3'54"
Камен Иванов
Самодиви II. – танцова приказка в шест части
2'38"
2'48"
2'00"
4'24"
4'08"
3'25"
Камен Иванов
Самодиви комбинация – танцова приказка в шест части
2'48"
2'38"
2'00"
4'24"
4'08"
3'25"
Камен Иванов