До днешно време, народните танци изпълняват важна роля във всекидневния живот на българите, живеещи в родния си край или в чужбина. Зависимо от етнографската област, стилът на танците показва значителна разлика в харатеристиките, като ритмика, формация, носии, движения и брой на танцьори.
Най-често се играе във формацията хоро, когато изпълнителите са заловени във верига един за друг, хванати за ръце, рамена или колани. Сближени по този начин танцьорите усещат обединяващата сила на ритъма, и чувстват своята национална сплотеност.
Най-динамичните танци в страната със повишена бързина, изискващи изключителна енергичност, особено от мъжките танцьори. Темпераментното изпълняване се изразява с извиквания в различни върхови моменти на играта. Ритмичните мотиви се произнасят с пъргавина, лекота и скокливост. Координираните движения на ръцете и главата с тялото акцентират динамиката на фигурите. Характерно за жените е „натрисането“, при което трепери цялото тяло от кръста на горе, с което заедно шумят накитите.
Тракиецът е силно обвързан към земята, което ясно се отразява в стилът на танцовите му елементи. Хлопки, спусъци и всички характерни фигури се играят с крака прилепени към земята. Специфичната за региона стъпка „Трополи“ е подходящ пример за набиването на краката, и го различава от съседните етнографски области. Тракийското кавалджийско майсторство се изпълнява на много високо ниво.
В Родопите стъпките са плавни и широки, движенията се подчертават със силни възгласи, особено по време на кляканията и колениченията на мъжете, които танцуват тромаво с широко отворени крака. Жените обикновено играят в затворен кръг, плътно една до друга, а стъпките са им са на цяло ходило, с ниско изпълнявани подскоци. Танците почти без изключение се съпровождат с песни, които често са без определен размер (безмензурни).
Мъжките танци съдържат често акробатични елементи. Играят се с много чувство, мъжественост и пластика. От женския танц лъха чувство за властност и достолепие. Жените танцуват обикновено в съпровод на песен в умерено темпо. Ритъмът на мъжете постепенно се забързва по време на танца. Високите им стъпки като че ли излъчват готовност за борба, което се обяснява с бурната история на региона. Типичен музикален съпровод – две зурни и тъпан.
Колоритните северни танци на България се представят с лекота в ефирен стил, с което се изразява тяхната вихрена характеристика. Скокливите, ситни движения се изпълняват с бързи крака, богата игра на ръцете и характерни провиквания.
В Добруджа се танцува спокойно и уверено с весел нрав и стилна стойка. В плавните движения вземат участие рамената и ръцете, изпълняват се с леко наведено назад тяло и изпъчени гърди. Понеже животът на добруджанецът е тясно свързан със земеделската работа, в танците му се акцентират трудови елементи. Плавните движения на женските ръце например често напомнят замесването на хляба, а мъжете имитират връзването на снопите или прибирането на реколтата.
Репертоарът обхваща всички етнографски области на България, с възможност за изнасяне на програма от 7 до 90 минути.